1 Macc 15

Съюзът между Симон и Антиох VII

1 Антиох, синът на цар Деметрий, изпрати писмо от морските острови до Симон, първосвещеника и предводителя на юдеите, и до целия народ. 2Съдържанието му беше следното: „Цар Антиох поздравява Симон, първосвещеника и предводителя, както и юдейския народ. 3Понеже злосторници завладяха царството на нашите предци, искам отново да поема властта над царството, за да го възстановя, каквото беше преди. Ето защо събрах голяма войска, съоръжих военни кораби 4и реших да обходя страната, за да накажа онези, които я опустошиха и обезлюдиха много градове в царството. 5Същевременно потвърждавам пред тебе всички данъчни облекчения, предоставени на тебе от царете преди мене, а също и останалите дарения, които ти направиха. 6Предоставям ти още правото да сечеш собствени монети в страната си. 7 ^a Йерусалим и храмът да бъдат свободни, а всички оръжия, които си придобил, и крепостите, които си построил и над които имаш власт, нека останат в твои ръце. 8И всичко, което досега си дължал на царя, както и бъдещите ти дългове към царската хазна, нека от днес да ти бъдат опростени завинаги. 9А когато отново завоюваме властта в нашето царство, ще отдадем голяма почит на тебе, на твоя народ и на храма, за да се разнесе вашата слава по цялата земя.“

10 В сто седемдесет и четвъртата година Антиох навлезе в земята на своите предци и цялата войска се присъедини към него, така че на страната на Трифон останаха малцина. 11Антиох се впусна да го преследва и той побягна в Дора, край морето, 12защото видя, че върху него са се стоварили беди, а войската го е изоставила. 13Тогава Антиох се разположи на лагер при Дора със сто и двадесет хиляди войници и осем хиляди конници. 14Той обкръжи града, а корабите затвориха достъпа откъм морето. Така стегна обсадата на града по суша и море, като не позволяваше на никого нито да излиза, нито да влиза.

Допълненията към договора с Рим

15 ^b По това време Нуминий и тези, които го придружаваха, се завърнаха от Рим с писма до различни царе и страни. В тях пишеше следното: 16„Левкий, римски консул, поздравява цар Птолемей. 17При нас дойдоха юдейските посланици, наши приятели и съюзници. Те са изпратени от първосвещеника Симон и юдейския народ, за да възстановят стария приятелски съюз, 18като донесоха и златен щит на стойност хиляда мини. 19Затова сметнахме за добре да уведомим писмено царете и страните да не се стремят да причиняват злини на юдеите, да не воюват против тях, против градовете и страната им и да не подкрепят онези, които водят война срещу тях. 20Взехме също решение да приемем щита от тях. 21И ако някои злосторници от тяхната страна са избягали при вас, предайте ги на първосвещеника Симон, за да ги накаже според техния Закон.“

22 Той написа същото до цар Деметрий, до Атал, до Ариараф и до Арсак, 23както и до всички области, а именно: Сампсама, Спарта, Делос, Минд, Сикион, Кария, Самос, Памфилия, Ликия, Халикарнас, Родос, Фасилида, Кос, Сида, Арад, Гортина, Книдос, Кипър и Кирена. 24Препис от тези писма беше изпратен на първосвещеника Симон.

Враждебните отношения между Симон и Антиох VII

25 Междувременно цар Антиох продължаваше обсадата на Дора, като войската му неумолимо настъпваше. Той разположи обсадни машини и така обгради Трифон отвред, че никой не можеше нито да излезе, нито да влезе в града. 26Симон изпрати на царя две хиляди отбрани мъже, за да се сражават на негова страна, а също така сребро, злато и голямо количество оръжие. 27Но царят не пожела да ги приеме, отхвърли всичко, за което се беше договорил преди със Симон, и се отдръпна от него. 28Той изпрати при него Атиновий, един от своите приятели, да води преговори и да му предаде следното: „Вие завладяхте Йопия, Газара и йерусалимската крепост – градове в моето царство. 29Вие опустошихте техните предели, причинихте голямо нещастие на страната и наложихте своята власт в много области на царството ми. 30Затова предайте сега градовете, които завладяхте, а също и данъците от областите извън Юдея, на които наложихте властта си. 31В против случай трябва да предоставите вместо тях петстотин таланта сребро, а за опустошението, което причинихте, и за данъците от градовете – още петстотин таланта. Иначе ние ще дойдем, за да воюваме срещу вас.“

32 Атиновий, царският приятел, пристигна в Йерусалим. Той остана изумен, като видя почитта към Симон, златните и сребърните съдове върху подносите, цялото великолепие наоколо и му предаде думите на царя. 33А Симон му отговори следното: „Ние нито сме завладели чужда земя, нито разполагаме с чужди блага, а с онова, което ни е наследство от нашите предци, но беше несправедливо присвоено за известно време от враговете ни. 34И когато настана благоприятно време, ние си възвърнахме наследството на нашите предци. 35Колкото до Йопия и Газара, за които предявяваш искане, самите те причиниха много злини на народа и страната ни. За тях ще платим сто таланта.“

Атиновий не му отвърна нищо, 36но се върна ядосан при царя, разказа му за този отговор, за почитта към Симон и за всичко, което беше видял. Това много разгневи царя.

Войната на Кендевей против Юдея

37 Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада. 38Тогава царят определи Кендевей за военачалник на крайбрежната област и му предостави пехота и конница. 39Той му заповяда да разположи лагера си на границата на Юдея, заповяда му още да възстанови Кедрон, да укрепи портите му и да започне война с юдейския народ. А царят се впусна да преследва Трифон. 40Кендевей се отправи към Ямния и започна да безпокои народа, да нахлува в Юдея, да взема пленници от населението и да убива. 41Той възстанови Кедрон и разположи там конница и войска, която да извършва набези за плячка по пътищата на Юдея, така, както беше заповядал царят.